Климатичното явление Ла Ниня в момента се усилва в сравнение с началото на лятото. Необичайното е, че това се случва вече трета поредна година с малки прекъсвания до неутрална фаза, тоест до нито положителна, нито отрицателна аномалия на морската вода. Тези фази обикновено продължават от шест до осем месеца, но сега наблюдаваме тригодишен период. Пряка връзка между Ла Ниня и сезоните у нас няма, каза Симеон Матев, климатолог, в рубриката „Made in Green” с Роселина Петкова.
В България изпращаме противоречиво лято що се касае до температурните аномалии. Беше много по-топло от обичайното макар в центъра на лятото - в средата на месец юли, няколко места в страната да отчетоха студени рекорди. В няколко сутрини поред бяха отчетени много ниски минимални температури като за средата на лятото. Това е забележително събитие в период, в който много по-често отбелязваме горещи рекорди. Иначе горещи рекорди си имаше, но като че ли бяха по-малко, отколкото през изминалите години. Така че тази година може да кажем, че студените и горещите рекорди общо взето бяха поравно. Зимата у нас най-вероятно ще е по-топла от обичайната, въпреки че сезонните прогнози са нож с две остриета.
В началото на тази седмица отново имаше студени рекорди и необичайно ниски температури като за средата на септември. София също счупи рекорд по ниски температури, предишния беше отпреди повече от 100 години. Интересна тенденция е, че през последните 20 години подобряваме само топли рекорди, но тази година като че ли повече са студените рекорди. Това не е някаква трайна тенденция, а просто е някакъв ход в глобалното затопляне.
"Това, което отличи месец август, бяха по-скоро големите валежи, които паднаха на места в централна България, а не някакви горещи и сухи периоди".
По думите на Матев няма пряка връзка между климатичните промени и незаконната сеч, но че през последните 20-30 години се наблюдава увеличаване на дните с интензивни валежи, които нанасят щети и от тази гледна точка незаконната сеч е един от факторите, които увеличават щетите от тези наводнения. Изсечената дървесина запушва деретата, образуват се неестествени бентове по течението на реките, вследствие на напора на водата тези бентове се късат и по течението надолу тръгва приливна вълна, обясни експертът.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие” вижте тук.